VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 6.0/6 (1 vote cast)

Урокът, който е изгубен в методите на преподаване.

By Richard Conceicao

Първо, нека да започна  забавно, като посоча, че аз не съм практикуващ ITF стил. Моите коментари са базирани на наблюденията ми като цяло, както и върху познанията ми за човешкото движение. Те са предложени в дух на разбирателство и взаимна полза – при WTF практикуващите, също се получава тази грешка, и често се забравя за нейното съществуване.

Всички майстори по бойни изкуства от всички стилове обръщат специално внимание на правилното манипулиране на тяхното телесно тегло. Те правят това, за да се гарантира, че движението на масата на тялото е в унисон с това, което се опитваме да направим. Основно, те ​​се стремят да използват тази маса при всеки удар. Без нея, ударите им са слаби и неефективни.

Няколко от най-важните фактори, за достигане на максимална мощност са:
1. Структурна цялост
2. Мускулна сила
3. Импулс
4. Инерция
5. Гравитационна сила

Въпреки, че концепцията за синусовата вълна е проектирана, за да се обединят всички тези фактори, нейната основна цел е последното, а именно гравитационната сила. Идеята е, че можете да добавите гравитацията като мултиплицираща сила, така че не се изисква допълнителна сила от ваша страна.

Концепцията е почти универсална в развитите бойни изкуства. Шампионът по бокс Джак Демпси я описва като “Падаща Стъпка” в книгата си за бокс. Това е, може би, най-основния метод на Xin Yi Quan.

И така, какво може да се обърка? Нека да разгледаме най-общо описанието на концепцията:

Ако се вгледаме внимателно в първата представена картина, можем да забележим два непосредствени проблема, един сравнително незначителен и един основен. На  средната снимка практикуващият е присвил коленете си, в подготовка за повдигане на центъра на тежестта (показано с пунктирана линия), за да го  спусне по-късно. Един малък проблем, защото: 1. Намалява ефективността на движението напред , и 2. Намалява неговата стабилност. Малък проблем, защото обикновено засяга малък интервал от време. Но тези в съответното “ноу”  прекарват много време да търсят само тези неща.

Последната снимка е тази, върху която трябва да се фокусираме. Сблъскваме се с практикуващ, който пристъпва напред, пренася цялото си теглото, а след това прави удар. Всичката инерция е спряла и центърът на тежестта се е върнал в нормалното му положение. Всичко, което му е останало е мускулатурата на ръката и рамото  и някое натискане с крак . Урокът е “изгубен”.

Да се ​​върнем стъпка назад.

Точка А  е точката, при която трябва да настъпи контакт с противника – преди предния крак да е поел напълно телесното тегло, движейки се напред и преди ръцете и краката да са достигнали пълна екстензия!

Точка В в нея, единствено следва движението напред . Точно както в края на голф суинг, след като топката е ударена.

Така че, ето къде сме ние. Оказва се, че всички се занимават толкова с преподаването и методиката на обучение, че  са забравили урока, който е трябвало да преподават.

Сега имаме доста практикуващи, постигнали много в бойните изкуства, постоянно подскачащи наоколо като коркови тапи в бурно море, без да са загрижени относно функционалността на това, което правят. През половината от времето, те си изместват теглото в обратна посока на това, което се опитват да постигнат. Тяхното тяло  пада, докато те се опитват да ударят нагоре. Гледал съм семинари, където са били давани инструкции, да се отскача назад,  докато ударът върви напред, премахвайки цялата мощност от техниката.
Честно казано, в някои случаи изглежда доста глупаво.

Аз не искам всеки да си мисли, че съм прочел прекалено много за това, което е по същество графичното представяне на дадена концепция. Нито обвинявам някой. Все пак, аз съм виждал тази грешка, демонстрирана много пъти, в много различни ситуации. Ако се вгледате внимателно, аз вярвам, че и вие ще я видите също.

Превод – М. Трифонов

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 6.0/6 (1 vote cast)
Най-често срещаната грешка в синусовата вълна ITF , 6.0 out of 6 based on 1 rating

Comments are closed.