Бойното изкуство и бойният спорт – ценности и добродетели или демагогия и оксиморони?

ОТ АВТОРА

Позволявам си да напиша тази статия в качеството си на човек, посветил 33 години от живота си на Таекуон-До, 18 от които на бойното изкуство и 15 – на бойния спорт. Вярвам, че проследените през годините от мен процеси в развитието на учениците, както във физически, така и в психологически аспект, наред с огромната отговорност, която нося за личностното формиране на децата през поколенията ми дават основание да взема отношение по настоящата тема.

ВЪВЕДЕНИЕ

За бойния спорт и бойното изкуство, за смисъла, противопоставянето и баланса на „върховните“ ценности на практикуването, за отговор на въпроса „в какво се състои истинската победа“ се водят дискусии и полемики не от вчера. Базовите физически и ментални качества, изграждащи практикуващите в бойния спорт и в бойното изкуство, в първоначалния си облик изглеждат напълно идентични. Развиването и надграждането им обаче, според и в служба на различните ценности и цели, достига етап на крайна противоположност в разбирания, мислене, поведение и начин на живот на практикуващите.

През 90-те години на миналия век, когато започнах своя път в таекуон-до, се говореше, че спортът е малка част от бойното изкуство – около 20%. В наши дни, повечето корифеи в науката, изкуството и спорта твърдят, че бойното изкуство е вече 100% спорт.

Основна цел на тази статия е да се опитаме да проследим доколко бойните изкуства и бойните спортове се припокриват като понятия, къде, как и защо се открояват различията между тях и съществуват ли „точки на пречупване“, където тe се противопоставят и взаимно се изключват.

За да можем да си отговорим на тези въпроси, преди всичко трябва да се запознаем с етимологията на думите „изкуство“ и „спорт“ и значението на понятията „бойно изкуство“ и „боен спорт“. Наред с това, ще проследим еволюирането на бойните изкуства от зараждането им в древността до адаптацията им към днешния свят.

Значението на думата изкуство, в широкия си смисъл, се свързва с опитност, вещина или умение, придобито чрез изпитание и практика. В миналото, „изкусен“ е означавало крайно сръчен, знаещ и опитен майстор.

Думата спорт има латински корен и произлиза от старофренското desport, което означава „развлечение“, „забава“ или „свободно време“. През XIV век думата навлиза в английския език като sport. Първоначално тя се е асоциирала с всякакво приятно занимание, игра, шега, лов или забавление извън ежедневната работа.

НАСОКИ В ЕВОЛЮИРАНЕТО НА БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА

Бойните изкуства се развиват основно в три направления:

Система за военна подготовка;
Спорт;
Философия и път в живота (До).

Бойните изкуства възникват от практическата нужда на хората за оцеляване, самозащита и военна подготовка срещу врагове или диви животни още в древността. С времето тези бойни умения се превръщат в организирани системи, повлияни от местните култури, религии и философия. Прототипът на бойните изкуства в ранните армии се изразява в системи за контрол и производство на бойци и войници. Формулата е била дисциплина и абсолютна подчиненост и лоялност.

Превръщането на бойните изкуства в модерни спортове започва в края на 19-и и началото на 20-и век, когато светът се модернизира и нуждата от реална битка на живот и смърт отпада. Този процес пренасочва фокуса от чистото унищожение на врага към безопасното състезание в контролирана среда, атлетизма и образованието.

Ключови стъпки в еволюцията на бойните изкуства към превръщането им в бойни спортове са:

Въвеждане на състезателни правилници (правила и забрани).

Например, смъртоносните техники (удар в очите, гърлото, гърба, слабините) биват забранени, за да се запази здравето на практикуващите.

Създаване на предпазна екипировка:

Въвеждането на ръкавици, каски, протектори за зъби, кори за крака и др. позволява нанасянето на удари с максимална сила и с минимален риск от тежки контузии и летален изход.

Стандартизация и регламент:

Различните школи обединяват правилата си, за да могат бойци от цял свят да се състезават по еднакви критерии.

Психологическа и целева промяна:

Целта се променя от „неутрализиране на противника“ към „отбелязване на точки“ или „победа чрез съдийско решение“.

Важно е да се отбележи, че бойните изкуства еволюират не само в спортно-състезателна насока. Повлияни от източната култура и философия, разпространяващи традициите на изтока по света, те се превръщат в мощно средство за личностно развитие и възпитание, което надхвърля чисто физическите умения за самозащита. Бойните изкуства изграждат силен характер и възпитават в дълбоки морални ценности, крайно необходими и често, видимо и неистово липсващи в модерното ни ежедневие.

Практикуващите се приучават към дисциплина, постоянство, самоконтрол, смирение, контрол на Егото, почтеност, уважение, лоялност и почит към учител, родител и общество. Енергията се канализира в градивна, а не в деструктивна посока. В резултат на дългогодишен труд и преодоляването на трудности се добива увереност в собствените възможности и се постига висока степен на устойчивост – преодолява се стресът и се развива способността за изправяне след провал. Всичко това превръща бойните изкуства в единна и цялостна система за физическо, психическо, нравствено и духовно развитие. С други думи „Път в живота“.

Моралният кодекс на бойните изкуства също еволюира от времената на физическо оцеляване, към съвременните принципи на олимпизма. Кодексът на самурая (Бушидо) стои в основата на принципите на съвременните бойни изкуства и спортове като карате-до и таекуон-до, силно повлияни и от конфуцианството.

Кодекс на самурая:

Справедливост: Абсолютна честност и правилни действия без колебание между правилно и грешно.
Храброст: Смелост, героизъм в служба на дълга.
Човеколюбие: Състрадание и милосърдие към хората, развити чрез силата на духа.
Уважение и учтивост: Искрена вежливост дори към врагове. Истинската вътрешна сила се разкрива в конфликтите.
Искреност и правдивост: Думите и действията на самурая винаги съвпадат; клетвата и обещанието са закон.
Чест: Най-висшата ценност; живот в хармония с достойнството и чистото име. За самурая има само един съдия на честта му – той самият. Никой не може да се скрие от себе си.
Вярност и преданост: Абсолютна лоялност към господаря или императора до края на живота. Готовност за саможертва.

Петте принципа на карате:

Търси съвършенство на характера.
Бъди верен и защитавай истината.
Полагай максимални усилия и бъди всеотдаен.
Уважавай другите.
Въздържай се от насилие и необмислено поведение.

Петте принципа на таекуон-до:

Учтивост;
Почтеност;
Постоянство;
Самоконтрол;
Неукротим дух.

Клетва на таекуон-до:

„Верен на идеите и моралните принципи на таекуон-до, винаги ще бъда на страната на справедливостта. Ще уважавам по-възрастните, по-слабите и по-старшите и според възможностите си ще им помагам. Никога не ще злоупотребя с таекуон-до за постигане на ниски и неморални цели и идеи. Ще участвам в изграждането на по-мирен свят.“ (Енциклопедия на таекуон-до)

До тук проследихме причините за възникването на бойните изкуства в древността и факторите, повлияли за трансформацията им в спорт в модерния свят. Запознахме се в общи щрихи и с ценностната система, която пренасят със себе си през вековете, като посланици на философията и фолклора на Далечния изток.

Често, поради общите си корени, понятията бойно изкуство и боен спорт се отъждествяват, но в действителност съществуват съществени различия по отношение на целите, а от там и на методите за физическо, психическо и духовно въздействие (усъвършенстване).

Всъщност, това са два различни подхода и ценностни модела за развитие на личността.

На пръв поглед, принципите на бойните изкуства са в унисон с ценностите и принципите на съвременния спорт и Олимпийското движение. Разликите, обаче се открояват при по-детайлно съпоставяне на философията на бойното изкуство с целите на спортно-състезателната дейност.

РАЗЛИКИТЕ

За да разграничим бойния спорт от бойното изкуство т.е., за да идентифицираме взаимно изключващите се елементи, можем да систематизираме двата модела по набор от признаци. В конкретната статия, това са цели на практикуване, ниво на стрес, ниво на Его, ниво на конкуренция и взаимоотношения учител – ученик:

1. Бойни изкуства: Фокусът е върху цялостното изграждане на характера, съхранение на традициите и придобиване и усъвършенстване на уменията за самозащита без задължителен състезателен характер. Водеща цел в концепцията на бойните изкуства е достигане на хармония и баланс на тялото и ума, чрез изграждане на философия, разбиране към живота, възпитаване в самодисциплина, ценности и добродетели, стремеж към физическо и нравствено самоусъвършенстване.

Основно средство за постигане на баланс в бойните изкуства е смирението и смаляване и контрол на Егото.

При практикуване на бойни изкуства стресът се понижава, посредством балансирана и здравословна двигателна активност, съчетана с нравствено и духовно развитие.

Липсва конкуренция и сравнения с другите – според източната философия практикуващият търси победа над самия себе си и над собствените си самоограничения и слабости. Възпитава се в грижа и емпатия към околните.

В процеса на обучение, учителят трябва да обръща внимание към всички ученици, давайки личен пример за уважение и отношение.

Уважението в бойните изкуства предполага искреност. Без предпоставки за престореност от интерес, зависимост или по протокол. Учителят в бойните изкуства заема място наравно с баща и цар (крал, владетел) в живота на ученика. Приемствеността е отличителен белег на философията на бойните изкуства. Традициите се предават от баща на син и от учител на ученик.

2. Бойни спортове: Ориентирани са основно към конкретни спортни правилници, като тренировъчният процес е насочен към постигане на победа в конкретни спортни състезания и преодоляване на конкуренцията. Върховната цел е златният медал (трофеят), личната и национална гордост.

Високото Его в спорта е необходимо за постигането на високи спортни резултати.

Повишаването на стреса е неизбежен процес в условията на силна конкуренция и срокове за спортно-състезателна подготовка. Повишен е рискът от физически травми и са налични предпоставки за психическо изтощение и достигане до състояние на „Бърнаут“.

Треньорът, в повечето случаи, е принуден да обръща внимание предимно на един, двама или няколко състезатели, които подготвя за най-престижния предстоящ форум, и за които има очаквани резултати. Често дори, между самите елитни спортисти – съотборници възниква вътрешна деструктивна конкуренция по време на подготовката, поради високото ниво на стрес и Его.

Уважението в бойния спорт в много случаи е показно по протокол, на фона на неспортсменска игра и поведение, некомпетентно или повлияно съдийство, неприлично треньорско поведение и непристойни за поклона коментари в колоарите на спортната зала, в която се провежда форумът. Водещи причини за подобни прояви са натрупан стрес, високо Его, служба на интерес и факторът умора.

Спортът, като социален феномен, е обвързан с трансфери и покупко-продажба на състезателни права. Напомпаното Его и копнежът за успех насочват състезателите към търсене на по-перспективни бизнес модели за тяхното развитие към крайната цел – победата. Клубовете, от своя страна, също търсят начини да достигнат до най-талантливите и перспективни състезатели. Тези закономерности в спорта разграничават в голяма степен отношенията треньор – състезател в бойния спорт и учител – ученик в бойното изкуство.

Именно различните цели на практикуване обуславят противопоставянето на ценностите в спорта с философията на бойните изкуства като цялостна и единна система. Това разминаване между „маркировка и пътни знаци“ изпъква най-ярко на големите спортни състезания, но то дава своето отражение във всяка една зала и клуб и върху всеки един ученик и треньор. Ключови явления в спорта са конкуренцията и доминацията, които от състезанията се пренасят навсякъде в живота, както между клубовете, така и в рамките на клуба като самостоятелно звено.

В ПОДКРЕПА НА ТЕЗАТА

Още Гичин Фунакоши – създателят на Шотокан карате прозира, че бойният спорт има силата да преобрази пътя на бойното изкуство.

Когато Фунакоши донася окинавското карате в континентална Япония, мнозина са искали да го превърнат в бойна система за доминация и съревнования. Той отказва и променя каратето в До – начин на живот, а не обикновен метод на бой. Фунакоши акцентира на бойното изкуство като средство за възпитание и образование на младежта.

„Карате не е за победа. Става въпрос за усъвършенстване на характера“, казва Гичин Фунакоши.

Той се противопоставя на трофеите и вярва, че карате трябва да следва човек и в напреднала възраст – в начина, по който говори, как се отнася към другите, как понася трудностите.

Буквално, Бушидо означава „пътят на война“ (буши – войн; до – „пътека“, или „път“) . Будо означава „пътят на битката“ (бу – „битка“). „Но японският йероглиф „бу“ означава също да прекратиш борбата. Да прибереш меча в ножницата. Така ударението при Будо не е върху „бу“, а върху „До“. Дори „До“ има един нюанс, едно по-дълбоко значение, което за западният човек е трудно да се улови; тъй като „До“, пътят е по същество безцелен, а ние от Запада отдавна сме подмамвани с цели, за излизане начело, за побеждаване. Истинските бойни изкуства приемат духа си от Будо, а не от спорта“ (Дзен в бойните изкуства, Тайсен Дешимару).

За разликата между спорта и бойните изкуства говори Тайсен Дешимару – японски писател и учител, основавател на Европейската дзен асоциация. Иуамото Зенджи, президент на Японската будистка федерация и отговарящ за Сото дзен будизма, го определя като „Бодхидарма на Новите времена“. Неговият дядо по бащина линия е преподавал джудо на самураи през периода „Мейджи“, докато другият му дядо по майчина линия бил доктор по източна медицина.

„На запад „бойните изкуства“ са мода, превърнали са се в градски спорт, в техника и не притежават нищо от духа на Пътя.“

„Нямам нищо против спорта, той тренира тялото, развива жилавост и издръжливост. Ала духът за състезаване и сила, който властва над него не е добър, той отразява изкривена представа за живота. Коренът на бойните изкуства не е там. Учителите са частично отговорни за това състояние на нещата; те тренират тялото и преподават техниката, но не правят нищо за съзнанието. Като резултат учениците им се бият, за да побеждават, като деца играещи си на война. В този подход няма мъдрост, той е напълно безполезен в работата, в управлението на човешкият живот.“

„Каква полза има от тяхната техника във всекидневния живот? Спортът е просто едно забавление и в края на краищата, поради духа на надпревара, той износва тялото.“

На въпросът психическо заболяване ли е „шампионството?“, Тайсен Дешимару отговаря:

„Разбира се. Що за ограничено виждане на живота! Не искам да кажа, че човек не следва никога да става шампион, защо не? Това е преживяване като всяко друго. Но човек не трябва да създава от него фикс-идея.“

Из „Дзен в бойните изкуства“, Тайсен Дешимару.

ПОСЛЕСЛОВ

Бойните спортове запазват „на хартия“ моралния кодекс на бойните изкуства. Нещо повече, той се превръща в най-силната реклама и визитна картичка на всички спортни клубове и организации по света. Възпитателният характер и нравствените ползи за съвременната обременена младеж дават предимства пред други спортове и привличат силно спортните организации, развиващи бойни спортове.

Етичните и морални принципи в унисон с философията на бойните изкуства, обаче се оказват в голяма степен неприложими в спортно-състезателната дейност. За тяхното проявление и съхранение, най-вероятно е необходима различна среда, условия, съзнание и почва.

В повечето случаи, моралният кодекс на бойните изкуства остава съществуващ само на теория в бойния спорт като наука, история и реклама.

Виждал съм не един треньор да споделя и да недоумява, защо прави всичко по силите си, възпитава, обучава, създава световни шампиони, но въпреки това в школата му липсва приемственост, заражда се завист, ревност, вътрешна конкуренция и прояви, нямащи нищо общо с добродетелта и баланса между духа и тялото.

Не въпреки, а именно поради предмета на водещата дейност – развиване на спорт.

Достигнали до вътрешното убеждение, че бойното изкуство и бойният спорт се припокриват и са взаимнозаменяеми думи, ние искаме да вземем най-доброто и от двете. От спорта – златния трофей и победата, от изкуството – морала и смирението. Както гласи старата българска поговорка: „И вълкът сит и агнето цяло“. Резултатът в случая е, че треньорът изпада в капана на демагогията – първоначално възпитава учениците си в нравствени ценности и правила, след което ги води там, където те виждат обратното на това, което им е преподавал. И точно тук е интересното. Вместо да им каже „гледайте, ето така не се прави”, треньорът се „отрича от себе си“, обяснявайки на учениците, че всичко, което виждат е нормално и дори, че това което виждат „не е така“, както изглежда. В името на трофея и рекламата. В името на организацията. В името на националния флаг. Скрит зад собствения си страх от промяна, от загуба на дадености и ползи и от неизвестността. Но…успоредно с това убеден и твърдящ, че практикува и преподава бойни изкуства, според чиито канони и устои почтеността и опазването на честта е най-висшата ценност.

В тази статия е засегнат въпросът за съвместимостта на философията и принципите на бойните изкуства със субкултурата на съвременния боен спорт. Може би, въпросът е много по-дълбок и глобален – дали тази философия и общочовешки ценности и добродетели изобщо могат да бъдат оценими и приложими в културата на съвременния свят.

Автор: Майстор Мирослав Трифонов, Магистър НСА „Васил Левски“

Гр. София, България

2.09.2026 г.

Ползвана литература: