Таекуон-до като уникален и универсален съвременен спорт

Таекуон-до е сравнително ново корейско бойно изкуство, създадено през 50-те години на миналия век. Получило името си на 11.04.1955 г., то започва да се развива официално като спорт през 1966 г., когато на 22-ри март се учредява и първата международна таекуон-до федерация ITF. „Младостта“ на бойното изкуство му носи редица предимства и ни дава възможност да го определим като съвременно, развиващо се и модерно. То синтезира в себе си най-доброто от съществуващите преди него бойни изкуства, стилове и спортове, като същевременно притежава своите отличителни характеристики и визия, разполага със собствена енциклопедия и научно обосновани методики и средства на обучение.

Обучението във физическата (тренировъчна и състезателна) част на таекуон-до включва в себе си общо пет състезателни дисциплини с широк, разнообразен и разнороден спектър по отношение на  биомеханични, кинематични и физични характеристики. Наред с това, спортът таекуон-до съдържа както индивидуални, така и отборни дисциплини. В резултат на това, чрез практикуването на таекуон-до, трениращите получават комплексно физическо развитие и двигателни способности, които иначе биха достигнали, единствено практикувайки няколко коренно различни видове спорт едновременно.

Петте спортно-състезателни дисциплини в таекуон-до са: „форма“, „спаринг“, „специална техника“, „самозащита“ и „силов тест“. За да се докоснем до универсалността на таекуон-до, е необходимо да разгледаме всяка една от тях по отделно.

Дисциплината „форма“, наред с техниката на бойното изкуство, полага основите на пространствено-времевата ориентация, развива равновесието, изразяващо се в статичен и динамичен баланс, логическото мислене, въображението, умствената и двигателната памет. Представлява изпълнение на система от техники (атакуващи и защитни действия и движения срещу въображаем противник) в точно определена последователност, с елементи на хореография, която позволява и проява на творчество в отборната дисциплина „форма“. С тази своя характеристика и критериите за оценка, се доближава в отделни аспекти до съчетанията напр. при спортна гимнастика (земя) и художествена гимнастика.

Свободният спаринг е състезателна дисциплина в таекуон-до (индивидуална и отборна), представляваща двубой между двама противници, посредством прилагане на защитни и атакуващи действия и движения с крака и ръце, по точно определени правила. Техническите и тактически прийоми в спаринга се доближават до спортове като бокс, кикбокс и карате, но състезателният правилник е структуриран по начин, който да открои  „запазената марка“ на таекуон-до, а именно атрактивните удари с крака, изпълнявани със скокове и ротация на тялото.

Специалната техника, като дисциплина в таекуон-до представлява изпълнение на техники със скокове на височина и на дължина, целящи чупене на дъски с точно определени ударни повърхности. Тренировките за „специална техника“ са насочени към развитието на двигателни качества и технически умения, характерни за лекоатлетическите дисциплини (напр. скок на височина, бягане с препятствия, скок на дължина, троен скок и др.). За целта се използват методики за развиване на взривна сила на долни и горни крайници, успоредно с разучаването на биомеханиката и начините за изпълнение на техниките.

Дисциплината „самозащита“, със своята атрактивност, винаги пленява публиката на демонстрации и състезания. Тя е отборна дисциплина и включва в себе си както елементи от спаринга и специалната техника, така и хвърляния, падания, събаряния, подсечки, освобождаване от захвати на крайници или части от облеклото, освобождаване от обхвати (отпред, отзад или отстрани, под или през ръцете) и самоотбрана срещу въоръжен нападател. Всичко това дава на самозащитата сходство с бойни изкуства и единоборства, различни от тези, които се доближават до състезателния спаринг в таекуон-до (такива напр. са: джудо, джу-джицу, самбо, борба, айкидо, полицейска лична защита и др.). Отделно от това, приликата на тази дисциплина в таекуон-до с други спортове, отново можем да открием и с оценяването по хореография и артистичност на изпълнението.

Няма как, да не се отбележи и присъствието на акробатиката и елементите на спортна гимнастика при изпълнението на салта, падания и скокове с ротация на тялото на 360 и 540° на демонстрации в дисциплините „специална техника“ и „самозащита“.

Дисциплината „силов тест“ или изпитание на силата на удара е емблематична за бойните изкуства и уникална сама по себе си. Състои се в чупене на определен брой твърди предмети (керемиди, тухли,  дъски и др.) с точно зададени ударни повърхности на горни и долни крайници. Индикира както точността и силата на техниката, така и силата на духа и концентрацията на мисълта на практикуващия. Базирана е на физическа и умствена подготовка. Факторите, определящи успешното изпълнение са точност в траекторията и ускорение на техниката, както и мигновена концентрация на масата на тялото, енергията и мисълта в приложната точка. Може би, бихме могли да сравним тази дисциплина с усилието, което извършва щангистът в изхвърлянето и изтласкването в тежката атлетика или със силовия трибой (клек, лег и тяга). Въпреки че, в тежката атлетика усилието е свързано с преодоляване на голяма тежест, а в силовият тест – с преодоляване на голяма „твърдост“, преобразуването на кинетичната енергия е сходно. И в двата случая се касае за преодоляване на голямо съпротивление, чрез достигане на максимална мощност за минимално време (взривна сила).

Изпълнението на техниките с крака на голяма височина и със сложна биомеханична структура в таекуон-до изискват развитието на гъвкавостта на цялото тяло и еластичността на мускулните влакна, както в гимнастиката и други спортове.

Отделните защитни и атакуващи техники с ръце в таекуон-до, целящи постигане на максимална сила, по структура, динамика и закономерна последователност на елементите при изпълнение наподобяват лекоатлетическите дисциплини „хвърляне на копие“ или „тласкане на гюле“.

Отборните дисциплини в таекуон-до развиват у практикуващите умения за работа в екип и чувство за синхрон и контрол при взаимодействие с партньорите, което се наблюдава и в колективните спортове, за които е характерно наличието на отбор и обща цел.

В тренировъчната дейност и подготовката в таекуон-до се използват упражнения, изискващи контрол над движението на предмети и уреди, развиващи различни качества (ловкост, баланс, пространствено-времева ориентация, бързина на двигателната реакция, фини движения и др.). Пример за това е традиционната корейска игра „джеги чаги“, наподобяваща жонглирането с топка във футбола. Други средства, включени в методиката на обучение са скачане на въже, боксови чували и други тренажори със специфична насоченост.

           

В практикуването на таекуон-до е включен набор от медитативни и дихателни упражнения, целящи постигане на ниво на саморегулация на физиологични процеси (дишане, пулсова честота и кръвообращение, дейност на нервната система и др.) Наред с това, като прибавим комплексите упражнения за гъвкавост, можем да сравним бойното изкуство и с практикуването на йога. Прилагането на медитативни упражнения е свързано и с изчистването на ума от излишни мисли и успокояване и балансиране на съзнанието, което е характерно за учения и практики от будизма и Далечния изток.

От изложеното до тук, добиваме яснота относно комплексното въздействие от обучението по таекуон-до върху физическата култура, двигателните качества, здравето и дееспособността на практикуващите.

Възпитанието в таекуон-до също е комплексно. То има както физически аспект (физическо възпитание), така и умствен (мисловен) и духовен (нравствен). Спецификата на дисциплините в таекуон-до способства изграждане на умения за концентриране на силата, мисълта и енергията във времето и пространството, а изучаването на философията на бойното изкуство възпитава в нравствени ценности, пълноценен и здравословен начин на мислене и на живот.

В заключение е необходимо да се отбележи, че таекуон-до се заражда и развива в 29-та пехотна дивизия на южнокорейската армия, където основателят на таекуон-до ген. Чой Хонг Хи създава спортната школа „О До Куан“, предназначена за подготовка на армейските инструктори. Това е и предпоставка, в основата на бойното изкуство да заляга военната йерархия и дисциплина, както и солидната строева и бойна подготовка.

 

Всичко това превръща таекуон-до във всеобхватен и неповторим по своята същност и структура спорт, генериращ в себе си едновременно сила, естетика и морал.

Автор: Мирослав Трифонов

Снимков материал: архив на СКТ „Феникс“ и интернет