ИСТОРИЯ НА ТАЕКУОН-ДО КАТО СЪВРЕМЕННО БОЙНО ИЗКУСТВО 

Таекуон-до е съвременно бойно изкуство, създадено в началото на ХХ век от Чой Хонг Хи – роден на 09. 11. 1918 г. в Корея, генерал от южно-корейската армия, в базата на която основава спортна школа „О До Куон“. В нея ген. Чой полага основите и развива новото бойно изкуство, създадено на базата на традиционни корейски бойни стилове (те кион, су бахк до, ю су) и японски бойни изкуства (карате), като го представя и извън пределите на Корея. На 11. 04. 1955 г., ген. Чой официално дава името на таекуон-до. За да бъде сигурен в правилното произношение на името, той го представя като три отделни думи – тае куон до. С публикуването на първата си книга на английски, озаглавена „Taekwon-Do“ той променя произношението на таекуон-до. Промяната е била предназначена да подчертае нуждата от баланс между физическата тренировка (таекуон) и вътрешното духовно усъвършенстване (До).

  На 22. 03. 1966 г. в Сеул – Южна Корея се основава международната таекуон-до федерация (ITF) с президент ген. Чой Хонг Хи, обединяваща страните Виетнам, Малайзия, Сингапур, Западна Германия, САЩ, Турция, Италия, Египет и Южна Корея. През следващите години ген. Чой и неговите съмишленици и ученици неуморно изнасят демонстрации, презентации и семинари в много държави и така започва бурното разпространение на таекуон-до в целия свят. Това е било и силното желание на бащата на таекуон-до – бойното изкуство да достигне навсякъде по света и да обедини всички хора, без значение от етническа принадлежност, религия, политически и идеологически убеждения. Идеята на ген. Чой е била, таекуон-до да носи на всички континенти послание за мир, справедливост, здравословен и щастлив начин на живот.

 Следвайки тази мисия, през 1972 г., ген. Чой Хонг Хи се установява в Канада, като седалището на федерацията също се премества в Торонто.

 През 1980 г. за първи път таекуон-до се представя на Северна Корея от Южна Корея.

 През 1985 г. е публикувана „Енциклопедия на таекуон-до” от ген. Чой Хонг Хи. През целия си живот ген. Чой Хонг Хи продължава всеотдайно да насърчава популяризирането на таекуон-до чрез семинари, инструкторски курсове и демонстрации из целия свят.

  Ген. Чой Хонг Хи умира на 15. 06. 2002 г. В наши дни съществуват различни световни и международни организации по таекуон-до. Въпреки различията в техните стилове и политика, те съхраняват традициите, предавани от учител на ученик, като успоредно с това таекуон-до непрекъснато се развива и усъвършенства като спорт и наука. Провеждат се редица научни изследвания, анализи на техники с цел – постигане на по-висока ефективност, разработват се нови методики и подходи на обучение, адекватни на модерния свят и новите постижения на науката и техниката. Всичко това определя таекуон-до като модерно и развиващо се бойно изкуство.

  ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ТАЕКУОН-ДО     

   Таекуон-до, като система от взаимно свързани компоненти, включва следните структурни звена: физическа част (таекуон – физическа подготовка, техника, състезателни дисциплини) и нравствена (До – философия, етика, култура и ценностна система). В буквален превод „тае“ означава удар с крак, „куон“- удар с ръка (с юмрук), а „До“- път, система или таекуон-до означава „пътят на ударите с крака и ръце.“ В корейската философия „До” също така се тълкува като „път в живота“ или „начин на живот“, което показва, че практикуването на таекуон-до не е само тренировъчен, а и възпитателен процес с философски аспект. Заниманията с таекуон-до изискват от трениращите спазване на строго определени морално-етични норми на поведение и усвояването на основните добродетели- хуманност, справедливост, вежливост, чувство за дълг, коректност, благоприличие, честност.

По-подробно описание на „До“ ще намерите тук.

 Основна цел на бойното изкуство е достигане на висока степен на самодисциплина и самоконтрол на тялото и ума. Именно това превръща бойния спорт в изкуство – изкуството да опазиш собственото си здраве и живот, това на околните и дори на агресивния нападател. Запознаването с моралните принципи на бойното изкуство, още в ранна детска възраст, дава принос в изграждането на правилно поведение, възпитание, дисциплинираност, уважение към другите деца, учителите, учебното място и въобще в нравственото израстване на личността.

Чрез практикуването на таекуон-до, учениците балансират натрупания психически стрес през деня. Освобождават се подтиснати афекти и негативна енергия. С други думи, тренировката има и психотерапевтичен ефект. По време на двигателната активност се осъществява емоционален преход, който е осезаем в края на тренировката – чувство на обновление, рекреация и възвишено чувство към живота (катарзис).

Тренировките по таекуон-до оказват изключително благотворно въздействие върху здравето и физическата дееспособност на човешкия организъм. Развиването на гъвкавостта и мускулната тъкан укрепва ставите и опорно-двигателния апарат като цяло. Посредством специфичните упражнения, в тренировъчната дейност се подобрява мускулната координация, повишава се ловкостта, равновесието, концентрацията, устойчивостта на вниманието, периферното зрение, способността да се реагира своевременно и адекватно в трудни и бързо променящи се ситуации. Развива се психомоториката, повишава се бързината на двигателните реакции и се ускорява протичането на нервни импулси по аферентните и еференти нервни пътища. Подобряват се функциите на сърдечно-съдовата система – увеличава се броят и обемът на капилярите и кръвният поток, а от там нараства усвояемостта на кислорода от тъканите и органите, повишава се тонусът и елестичността на стените на кръвоносните съдове, засилва се обмяната на веществата.

Системното практикуване на таекуон-до се явява и като превенция и профилактика за редица заболявания, както и фактор за повишаване на имунната защита на организма.

Техниките и движенията в таекуон-до са разработени на базата на научните познания във физиката и биомеханиката, което обуславя и високата им  ефективност. Таекуон-до се отличава основно с акцента върху високите удари с крака, които се изпълняват на базата на сложна биомеханична структура и се обуславят от силно развитата гъвкавост и взривна сила на долните крайници и еластичност на мускулните влакна. Спортното майсторство в таекуон-до се определя още от степента на развитост на скоростно-силовите качества на спортиста, неговата скоростна издръжливост, междумускулна и вътрешномускулна координация и редица други фактори.

 Спортно-състезателната част на таекуон-до представлява комплекс от удари и блокове (атакуващи и защитни движения) с ръце и крака, систематизирани в следните дисциплини: „спаринг“ (свободен двубой между двама съперници по определени правила); „форма“ (система от защитни и атакуващи действия и тактики срещу въображаем противник); „силов тест“ (чупене на голям брой дъски или дебела дъска с един удар); „специална техника“ (чупене на дъски със скокове на височина и на дължина); „самозащита“ (отборна дисциплина, включваща хвърляния, падания, освобождаване от захвати и обхвати,  самоотбрана срещу оръжия и опасни предмети).  Като бойно изкуство, в таекуон-до се практикуват и дихателни, медитативни и релаксационни упражнения за контрол и регулация на физиологични  показатели – дихателна дейност, пулсова честота и енергията на организма.

 Съобразно класификацията на видовете спорт, направена на базата на специфичните особености на двигателната дейност (Цв. Желязков, 1998), таекуон-до се причислява към групата спортове с вариативност на двигателната дейност (всички спортни игри и единоборства). „За разлика от спортовете със стабилна структура на техниката (гимнастика, лека атлетика, плуване и други) в тази група движенията се отличават с голяма вариативност на пространствените, времевите и силовите характеристики. В променливите и сложни условия на спортната борба двигателните действия се характеризират с голямо разнообразие на вариантите за най-целесъобразно решаване на възникналите проблеми. Успоредно с овладяването на широк репертоар от нападателни и отбранителни средства и способи, състезателите разполагат с т. нар. „коронни“ съвършенно усвоени похвати, които характеризират техните индивидуални особености.“ ( Цв. Желязков, 1998)

Основната концепция на бойното изкуство, е ориентацията към формиране в личността на:

■     добра ценностна система

■     здрав ум и силно тяло

т.е.:

■     да се изградят пълноценни членове на обществото

Генерал Чой е събрал сентенцията на философията на таекуон-до в последните изречения от клетвата на учениците, която изразява  мисията на таекуон-до:

• Аз ще защитавам справедливостта и свободата

• Аз ще градя един по-добър и мирен свят

Единствено чрез почитане на ценности като мира, свободата, и справедливостта ние можем да изпълним желанието на създателя на таекуон-до, а именно всички негови последователи да бъдат пълноценни граждани на света.

 За всички практикуващи таекуон-до, е въпрос на чест, отговорност и задължение  да допринесат активно – с действията и поведението си в изграждането на по-добър свят с мир, свобода и справедливост.

КЛЕТВА:

Аз ще спазвам принципите на таекуон-до.

Аз ще уважавам инструктора и по-старшите.

Аз никога не ще злоупотребя с таекуон-до.

Аз ще защитавам свободата и справедливостта.

Аз ще градя един по-мирен свят.

ПРИНЦИПИ:

Учтивост

Почтеност

Постоянство

Самоконтрол

Неукротим Дух

  КЛАСИФИКАЦИЯ НА ТЕХНИЧЕСКИТЕ СТЕПЕНИ В ТАЕКУОН- ДО   

 В таекуон-до  са въведени 9 ученически и 9 майсторски степени. За началната ученическа степен – 10 гуп (бял колан) не се полага изпит. Нея, ген. Чой Хонг Хи  определя като подарък, за това че начинаещият е направил първата стъпка, със стартирането на своето учение.

УЧЕНИЧЕСКИ СТЕПЕНИ (ГУП)     

  9 гуп –бял колан с жълта лента  

  8 гуп – жълт колан                                                                                     

  7 гуп – жълт колан със зелена лента                

  6 гуп – зелен колан                                                                                

  5 гуп – зелен колан със синя лента                    

  4 гуп – син колан

  3 гуп – син колан с червена лента

  2 гуп – червен колан

  1 гуп – червен колан с черна лента

МАЙСТОРСКИ СТЕПЕНИ (ДАН)

   І – ІХ дан –черен колан

СИМВОЛИКА В ТАЕКУОН-ДО 

 1. Символика на коланите в таекуон-до.

Бял колан – символизира невинността и чистотата на съзнанието и мисълта на практикуващия.

Жълт колан – символизира цвета на земята, в която растението развива корените си, израства и дава своите плодове и семена, т.е. олицетворява усвояване на основите на таекуон-до.

Зелен колан – символизира растежа и развитието на младото растение, така както знанията и уменията на практикуващия бързо растат и се развиват.

Син колан – символизира небето, към което се стреми високото дърво, подобно на стремежа към съвършенство на ученика.

Червен колан –  символизира опасност както за противника, така и за самия ученик – опасност от надценяване на собствените си възможности, от травми, от липса на самоконтрол върху ума и тялото, опасност да използва знанията и уменията си по негативен за себе си и околните начин.

Черен колан – той е противоположност на белия и символизира техническото майсторство, силата на духа и липсата на страх от тъмните сили на злото.

 На 01. 07. 1985 г. управителният съвет на международната таекуон-до федерация (ITF) приема решение, коланът да се увива един път около кръста, което символизира:

√    неотклонно преследване на набелязаната цел. 

√   лоялност и преданост към  един майстор.

√  победа с един удар.

2. Символика на тренировъчния екип (добок) ITF.

Емблема – има формата на коруба на костенурка и символизира дълголетие.

Надпис на гърба на добока – наподобява дърво със ствол и корона и символизира растежа и развитието на знанията и уменията в таекуон-до. Стволът е изписан с корейски йероглифи, което показва корените на бойното изкуство, а надписът на латиница, представляващ короната, символизира разпространението на таекуон-до по цял свят.

КВАЛИФИКАЦИИ В ТАЕКУОН-ДО  ITF (по „Енциклопедия на таекуон-до“)       

 Национален инструктор – притежател на ІV-ти и по-висок дан, атестиран от националната организация.

Международен инструктор – национален инструктор, успешно атестиран в ITF като международен инструктор. Само международен инструктор има право да обучава и атестира трениращи, както в страната си, така и в чужбина. Той има право самостоятелно да присъжда гуп с подпис на съответния сертификат. Сертификати за черен колан се издават от ITF.

Помощник инструктор – притежател на черен колан от І до ІІІ дан. Има право да провежда тренировки, но няма право да провежда атестации.

  Съдия клас В – национален съдия, притежател на ІІ-ри и по-висок дан, атестиран от националната федерация. Има право да съдийства само на национални състезания.

 Съдия клас А – международен съдия, притежател на ІV-ти и по-висок дан, успешно завършил съдийски курс към ITF.

Майстор – носител на VІІ или VІІІ дан.

Гранд Майстор – носител на ІХ дан. 

Освен описаните в енциклопедията, съществуват и други квалификации по таекуон-до, като например:

 Треньор по таекуон-до – Квалифициран специалист, завършил Висше образование със специалност – треньор по съответния вид спорт.

Още информация за всеобхватността на таекуон-до като съвременен спорт ще намеритеТУК.